На кого принадлежи културното наследство? На общността, която го е създала? На държавата, която го защитава по закон? На туристите, които го посещават и финансират? Или на човечеството като цяло? Вашият отговор ще определи какъв вид управление, според вас, заслужава културното наследство.
ПАНОРАМА НА УПРАВЛЕНИЕТО
Културният туризъм функционира в рамките на припокриващи се нива на управление: международни рамки, национални институции и местни участници. Всяко ниво разполага с различни инструменти, приоритети и слаби места.
Международно равнище: Рамковите документи на ЮНЕСКО
Конвенцията за световното наследство от 1972 г. въведе понятието „изключителна универсална стойност“ – идеята, че определени културни и природни обекти принадлежат не само на нациите, в които се намират, но и на цялото човечество. С нея бе създаден Списъкът на световното наследство, който днес включва над 1 100 обекта. Вписването в списъка носи международно признание и финансиране, но и натиск: обектите от списъка привличат повече посетители, което поражда именно натиска от прекомерния туризъм, който конвенцията имаше за цел да предотврати. Венеция, Дубровник и Мачу Пикчу са обекти от Световното наследство, които се сблъскват с този парадокс.
Конвенцията от 2003 г. за опазване на нематериалното културно наследство възприе различен подход. Вместо да изброява забележителни паметници, тя поставя в центъра живите традиции и общностите, които ги поддържат. Основните пазители са общностите, а не правителствата или експертите. Целта е опазването, а не замразяването.
Заедно тези две конвенции отразяват фундаментална промяна в мисленето: от опазването на изключителни обекти към подкрепата на живите култури.
На национално и местно равнище
Министерствата на културата определят правната рамка за опазването на културното наследство. Туристическите агенции управляват потоците от посетители, маркетинга и инфраструктурата. Местните съвети вземат ежедневни решения относно развитието, зонирането и достъпа. Неправителствените организации действат като контролни органи, иноватори и посредници между институциите и общностите.
Рискът на това ниво е фрагментацията: когато министерствата, туристическите съвети и местните власти преследват различни приоритети, културното наследство остава извън обхвата на институционалните мандати. Ефективното управление изисква механизми за координация, които да насърчават диалога между тези участници – в идеалния случай с участието на местната общност.
Батана и Кумровец като модели на управление:
Екомузеят „Батана“ започна като обществено сдружение и се превърна в институция с международно признание благодарение на продължителното сътрудничество с местните власти, културните мрежи и в крайна сметка с ЮНЕСКО. Именно неговата структура на управление – ръководена от общността и подкрепена от институциите – е това, което го направи устойчив. Кумровец показва как споделената отговорност между музея, местните занаятчии и общинската администрация може да запази автентичността, като същевременно допринася за икономическото развитие на туризма.
ЕТИЧНИЯТ ТРИЪГЪЛНИК: ДОСТЪП, ЗАЩИТА, ИДЕНТИЧНОСТ
Ефективното управление на културното наследство трябва да постигне баланс между три противоречащи си изисквания:
- Достъп – Културното наследство трябва да бъде отворено за всички: достъпно за местните общности и посетителите, на достъпна цена и свободно от влиянието на елитни или търговски интереси. Ограниченият достъп също може да навреди на културното наследство, като го откъсне от общността, която го поддържа.
- Опазване – Физическите обекти, живите традиции и социалната структура са уязвими. Прекомерният туризъм води до ерозия, изселване и хомогенизация. Климатичните промени заплашват крайбрежните и ниско разположените обекти на културното наследство. Управлението трябва да наложи ограничения – върху броя на посетителите, върху търговското развитие и върху темпото на промените.
- Идентичност – Културното наследство трябва да остане източник на смисъл за общността, която го пази, а не само продукт за външна консумация. Когато управлението поставя икономическата възвръщаемост над културната цялост, културното наследство губи своята функция на носител на идентичност и се превръща в обикновена декорация.
Тези три принципа наистина са в противоречие помежду си. Максималният достъп влиза в конфликт със защитата. Силната защита може да ограничи ползването от страна на местната общност. Загрижеността за идентичността може да влезе в конфликт с опростяванията, които правят културното наследство достъпно за външни посетители. Доброто управление не премахва тези противоречия – то ги управлява прозрачно, като поставя интересите на общността на първо място.
Етичният туризъм на практика:
- Ограничения на броя на посетителите и системи за вход по график (прилагани в Мачу Пикчу, Помпей и няколко забележителности във Венеция).
- Механизми за разпределение на ползите, които насочват част от приходите от туризма към фондове за развитие на местните общности.
- Право на вето на местната общност по отношение на важни решения, свързани с развитието на туризма.
- Оценки на въздействието върху културното наследство преди въвеждането на нова инфраструктура или програми.
- Прозрачност по отношение на начина, по който се събират и отчитат данните за посетителите, приходите и управленските решения.
ДЕЙНОСТИ
Задание 1 – Кратък доклад за политиката (Индивидуално | 20 мин.)
Изберете обект на културното наследство, който познавате (или Батана / Кумровец / Венеция).
Напишете препоръка за политиката от 150 думи, която да обхваща и трите страни на етичния триъгълник: каква конкретна мярка би подобрила достъпа, без да навреди на опазването? Какви ограничения бихте наложили? Как бихте запазили идентичността на местната общност като централен елемент?
Задание 2 – Симулация (Група | 20 мин.)
Вашата група представлява общински съвет по културното наследство. Голяма хотелска верига иска да построи курорт с 200 стаи в непосредствена близост до музей на открито, подобен на този в Кумровец. Проектът обещава 150 работни места и значителни приходи от туризъм. Симулирайте заседание на съвета: един член представлява сдружението на местната общност, друг – туристическата асоциация, трети – Министерството на културата, а четвърти – неправителствена организация. До какво решение стигате? Какви условия, ако има такива, поставяте?
ВЪПРОСИ ЗА РАЗМИСЪЛ
- Трябва ли туризмът да се разглежда преди всичко като възможност или като заплаха за културното наследство? Може ли да бъде и двете едновременно?
- Съвместима ли е концепцията на ЮНЕСКО за „изключителна универсална стойност“ с управлението, ориентирано към общността? Кой решава какво е „изключително“?
- Когато броят на посетителите нанася вреда на даден обект, кой трябва да поеме разходите за ограничаване на достъпа – туристите, правителствата или местната общност?
- Как етиката може да бъде интегрирана в структурите на управлението, вместо да се разчита само на добрите намерения на отделните лица?