Въведение
Нематериалното културно наследство (НКН), често наричано „живо наследство“, обхваща практиките, изразните форми, знанията и уменията, които общностите признават като част от своята идентичност. Съгласно Конвенцията на ЮНЕСКО от 2003 г. за опазване на нематериалното културно наследство, НКН включва устни традиции, сценични изкуства, ритуали, знания за природата и традиционни занаяти. За разлика от паметниците или артефактите, то е динамично и се предава от поколение на поколение. То се пресъздава постоянно в отговор на променящата се среда и история.
Успоредно с това Конвенцията от Фаро (2005 г.) на Съвета на Европа подчертава, че културното наследство е човешко право: всеки човек има право на достъп до културното наследство, на участие в него и на ползване от него. Тази визия свързва опазването не само с технически мерки, но и с приобщаването, демокрацията и човешкото достойнство.
Разбирането на тези видове НКД е от решаващо значение. Устните традиции, като епичните песни, местните диалекти или разказването на истории, съхраняват колективната памет. Изпълнителските изкуства, включително музиката, танцът и театърът, изразяват творчеството и единството. Ритуалите и празничните събития укрепват връзките в общността, докато познанията за природата и занаятчийството съчетават екологичната мъдрост с ежедневието. Важно е да се отбележи, че НКД не може да бъде отделена от общностите, които я практикуват. Опазването ѝ означава да се гарантира нейната непрекъсната жизненост, а не да се замразява в миналото.
Конвенцията на ЮНЕСКО от 2003 г. осигурява глобална рамка за опазване на нематериалното културно наследство. В нея опазването се дефинира като мерки за осигуряване на жизнеспособност. Това включва документиране, образование, предаване и съживяване. Конвенцията от Фаро (2005 г.) допълва това, като подчертава, че културното наследство е човешко право и обща отговорност. Тя изтъква ролята на културното наследство за насърчаването на демократичните ценности, културното многообразие и благоденствието на общността. Заедно тези конвенции подчертават, че опазването не се състои само в съхраняването, а и в поддържането на живите практики в техния социален и културен контекст.
Основни принципи на защитата
- Общността в центъра: НКП съществува само ако общностите го признават като свой. Затова опазването трябва да се осъществява на принципа на участието, като се дават правомощия на общностите в качеството им на пазители и лица, вземащи решения.
- Живост, а не вкаменение: опазването на културното наследство означава да го поддържаме живо, а не да го превръщаме в музейна експозиция. Традициите могат да се променят, да се адаптират или дори да бъдат преоткрити, стига общностите да намират смисъл в тях.
- Множество заинтересовани страни: държави, местни власти, неправителствени организации, педагози, изследователи и международни организации – всички те играят своята роля, но трябва да действат в партньорство с общностите.
- Етика и уважение: при опазването трябва да се избягва експлоатацията или превръщането на културното наследство в стока по начини, които накърняват значението му за хората, които го практикуват.
В опазването на нематериалното културно наследство участва широка мрежа от хора. Държавите носят отговорност за създаването на правни и институционални рамки, често чрез министерствата на културата и регистрите за културно наследство. Културните институции, като музеи, архиви и университети, подпомагат документирането, научните изследвания и образованието. Най-важната роля обаче принадлежи на общностите, групите и отделните лица, които съхраняват традициите. Тяхното мнение и съгласие са от съществено значение. Опазването без участието на общността рискува да превърне културното наследство в обект за туристи. Неправителствените организации, педагозите и международните организации също помагат чрез повишаване на осведомеността, подкрепа на практикуващите и гарантиране на етични стандарти.
Примери
- Устните традиции, като разказването на истории или поговорките, се съхраняват, когато се предават от поколение на поколение в семействата, но могат също така да бъдат включени в образователните програми.
- Ритуалите и празничните събития, като например сезонните тържества, се съхраняват чрез запазването на тяхната социална функция, а не чрез изкуственото им инсцениране.
- Традиционното занаятчийство се съхранява чрез подкрепа на стажовете и създаването на устойчиви пазари за занаятчиите, а не чрез заключването на предмети зад музейното стъкло.
Това е свързано със сериозна етична отговорност. Мерките за опазване трябва да зачитат правото на общността да действа самостоятелно и да избягват експлоатацията. Те трябва да осигуряват баланс между публичността и защитата от прекомерна комерсиализация. Това изисква чувствителност към местния контекст, динамиката на пола и предаването на знания между поколенията.
В заключение, основите на опазването на нематериалното културно наследство се опират на ясни дефиниции, солидни международни принципи и приобщаващо, етично сътрудничество между всички заинтересовани страни. Като разглеждаме наследството като жив, движен от общността процес, ние гарантираме, че то ще бъде източник на вдъхновение за идентичността, творчеството и културното многообразие на бъдещите поколения.
Приложение
Задача: Прочетете уводната част на глава 5 от Наръчника. Намерете един местен пример за нематериално културно наследство във вашата общност. За всеки пример:
- Предложете една мярка за осигуряване на неговата непрекъснатост (образование, признание, финансова подкрепа и др.).
- Опишете как се прилага това в момента.
- Обяснете какво го прави жизнеспособен (или изложен на риск).
Въпроси за размисъл
- Защо опазването на нематериалното културно наследство се различава коренно от опазването на материалните паметници?
- Как Конвенцията от Фаро променя начина, по който възприемаме „правата върху културното наследство“?
- Какви рискове възникват, ако стратегиите за защита не отчитат мнението на общностите?
- Промяната (адаптирането на традициите) представлява ли заплаха за нематериалното културно наследство или е част от неговата жизненост?